Централните банки ускоряват световния преход от долар към злато

Регулаторите са натрупали над 4500 тона злато в своите резерви през последното десетилетие, според Световния съвет по златото. Към септември запасите възлизат на приблизително 36 хил. тона, най-голямото количество от 1990 г. насам, като нарастват с 15% спрямо предходното десетилетие.

Стойността на долара спрямо златото е спаднала рязко през последното десетилетие, тъй като мащабното парично облекчение продължава да засилва предлагането на американската валута. Въпреки че Федералният резерв на САЩ започва да затяга кредитната си политика, други централни банки продължават да преминават към злато, отразявайки глобалните опасения относно базирания на долара паричен режим.

Златото не е пряко свързано с икономиката на никоя нация и може да издържи на сътресенията на глобалните финансови пазари, коментира Адам Глапински, гуверньор на Полската централна банка (ПЦБ), цитиран от местните медии през септември, докато обяснява натрупването на златни резерви от регулатора. ПЦБ закупи около 100 тона злато през 2019 г. и продължава да трупа от метала.

Изкупуването на злато от развиващите се икономики продължава.

През първите девет месеца на 2021 г. Тайланд е натрупал допълнително около 90 тона, Индия – 70 тона и Бразилия – 60 тона.

За разлика от държавните облигации на САЩ и други активи, деноминирани в долари, златото не носи лихва. Но Унгарската централна банка утрои златните си резерви до над 90 тона миналата пролет, тъй като металът е освободен от кредитни и контрагентни рискове.

Големите покупки на злато в миналото са ограничени до централните банки на Русия и някои други страни, които се опитват да се освободят от зависимостта на долара поради политически конфронтации със САЩ.

Напоследък централните банки на развиващите се икономики, които са податливи на сривове в стойността на техните валути, и на източноевропейските страни с ограничен икономически мащаб са едни от големите купувачи. Изправен пред постоянно поевтиняване на валутата си, Казахстан рязко повиши дела на златото в своите валутни резерви.

Централните банки и публичните институции започват да увеличават обемът на притежаваното от тях злато около 2009 г. Преди това те често продават злато, за да увеличат размер притежавани от тях активи, деноминирани в долари, като американски ценни книжа. Тъй като САЩ се радваха на оживена икономика през 90-те години на миналия век като единствена суперсила след края на Студената война, печалбата, генерирана от активи, деноминирани в долари, изглежда привлекателна за други страни.

Световната финансова криза от 2008 г. предизвика изтичане на средства дори при американските държавни облигации, което доведе до спад в стойността на активите, деноминирани в долари. Доверието в доларовите активи по този начин се разклати, посочва пазарният анализатор Ицуо Тойошима.

Кризата беше последвана от понижаване на дългосрочните лихвени проценти в САЩ в резултат на мащабно парично облекчаване, което направи продължителното съхранение на активи, деноминирани в долари, по-малко изгодно. Централните банки на развиващите се икономики със слаба кредитна сила започнаха да „защитават активите си със злато“, изтъква Коичиро Камей, финансов анализатор.

Делът на долара във валутните резерви намалява, за разлика от този на златото.

Намаляващото присъствие на долара отчасти се дължи на дългосрочните спадове в стойността на валутата спрямо златото. Откакто президентът на САЩ Ричард Никсън обявява своето решение през 1971 г. да прекрати конвертируемостта на долара в злато, стойността на валутата пада до приблизително една петдесета от предишното си ниво, тъй като предлагането на долари в САЩ, необвързани със злато, се увеличава около 30 пъти спрямо последните 50 години.

Фед даде ясно да се разбере, че прекратява политиката си на лесни пари и прогнозира, че ще започне да повишава лихвените проценти през 2022 г. Но централните банки на развиващите се икономики вероятно ще продължат да трупат злато за сметка на долара.

Цените на златото остават стабилни, въпреки че металът се счита за неустойчив при повишаване на лихвите.

На 23 декември златото се търгуваше при цена от 1807 долара за тройунция, което е с 2% повече спрямо времето преди Фед да обяви своето решение на 15 декември за ускоряване на намаляването на своята политика за количествено парично облекчаване.

Ако тази статия Ви е харесала, ще Ви бъдем благодарни да я споделите!

Сподели във Facebook

Коментари